Преди време се налагаше да оферираме евтин етикетен принтер за малък проект на наш клиент с умерено месечно натоварване на печат. Спряхме се на Brother QL-560/570 поради изключително ниската му цена – в Солитрон 52.00 EUR без ДДС. Тъй като сме предубедени и мнителни към съмнително евтината техника дадохме заявка за тестова мостра към доставчика ни, но от там ни отказаха. На помощ се притече колегата от Интсофт – г-н Недко Лапчев, който ни предостави налична бройка от по-стария модел QL-500, за което сме му изключително благодарни. Ето го и него:
Добър дизайн, качествена пластмаса, солидна изработка, хитроумно решение за ръчен нож, голям обем на отделението за хартиената ролка
Втори впечатления (или къде е уловката): натъкнахме се на нещо много неприятно – специфичен консуматив.
И при тази марка ниската цена на изделието няма как да покрие производствените разходи. Тъй като никой не може да си позволи да работи на загуба се прилага добрата стара схема на евтин продукт и скъпи консумативи за него – нещо което лично усетихме и при друг модел на фирмата – PTouch 1020.
Все пак какво представляват етикетите за QL-500?
Това по същество е стандартен термоетикет към който Brother са приложили хитроумни трикове правейки го труден за заместване с друг. Ето ги и тях:
1. Пластмасов корпус – ролката е поставена в пластмасова шпула, която се състои от две слепени части. Т.е невъзможно е да се постави друга ролка без да се счупи този пластмасов детайл и да се приложи солидна доработка. Той изпълнява също ролята и на:
2. Кодиране на типа консуматив посредством отвори в долната част на корпуса. За разлика от стандартните етикетни принтери, които до голяма степен са универсални тук Brother прилагат друг подход – 5 микроключета в основата на отделението за хартия (в ляво на снимката). Или 2^5 = 32 възможни комбинации консуматив.
Всеки вид етикети има в долната част на шпулата си различен тип конфигурация на отвори и по този начин установявайки определени ключета в 1 или 0 – “съобщава” на принтера за модела си. Това не е всичко – въпреки, че благодарение на това кодиране размерите са известни принтера има нужда от указатели за началото и края на етикета /синхронизация/. Използва се
3. Черен реперен маркер – Подобно на някои класически етикетни принтери (пр. Datecs LP-1000) тук също се използват такива маркери за синхронизация по празното поле между два етикета. Разбира се тук това е изпълнено по доста по-нестандартен начин :
В ляво е заснет консуматив 29х90мм в оригинален пластмасов корпус. Вижда се ясно кодировката чрез отворите в основата. В дясно е консуматив 62мм безконечна хартия чиято основа е била премахната. Забелязват се две неща – в ляво репера е на отстояние 18мм от ръба на етикета (вероятно това е разстояние от ножа до оптроните отговарящи за разчитането на маркерите)- различно от стандартните етикети произвеждани у нас, където репер се нанася като лента точно между двата етикета . В дясно от друга страна реперите са нагъсто – това предполага, че в безконечен режим стъпката на избор на размер се равнява на разстоянието межу два репера или около 5мм в конкретния случай.
Как се държи принтера при опит да бъде “излъган”.
1. При зареждане на класическа ролка консуматив без шпула всички ключета са в положение 0 – ненатиснати. При натискане на Feed бутон принтера не знае вида и стъпката на етикета и придвижва ролката с много малко след което дава грешка.
2. При задействане на комбинация от ключета отговарящи на даден размер етикети и натискане на бутона Feed принтера стартира нормално подаване на етикета и след очакваната дължина търси репер за край – тъй като не го намира дава грешка.
Можем ли да “излъжем” принтера – всъщност са необходими усилия и от ваша страна и от страна на производител на етикети който има желание да съдейства. Пластмасовия корпус на консуматива може да бъде счупен/разрязан и разделен на 2 половини, като може да се измисли някакво хитроумно и разглобяемо захрепване позволяващо лесна подмяна на ролките с термоетикети. Производителя трябва да нареже етикети отговарящи на готовите размери заложени в принтера, както и да накара шаблона печатащ репер на гърба им да отмести лентата с 18мм спрямо празното място между етикетите. И двете занимания разбира се си струват само при определени количества и са неприложими при единични бройки.
Заключението ни : Чудесен принтер за малки офис дейности, за надписване на пликове, етикетиране и всякакви други полезни неща. Изключително ниска първоначална инвестиция и скъп консуматив – според размерите си варират от 100-1000 броя/ролка при цени от 20-47лв. Несравнимо по-скъпи от цената 4-5лв 1000бр 56х25. Като заключение се отказахме от продажбата и внедряването му при клиента ни. Но ни беше забавно да си поиграем и да изтестваме тази наистина хитроумно проектирана машинка.
bgcctv.com
