Поради многото публикации в медиите и огромното количество разпратени заплашителни писма стана доста актуална темата за авторските и сродни права и тяхното заплащане от собствениците на търговски обекти.
Дали събирането на такси от всеки търговец е справедливо или не избягваме да коментираме, но признаваме че когато някой творец/издател е решил да печели от труда си и го продава,а не подарява то имаш два варианта – или не ползваш неговите творби или плащаш за услугата.
Втория вариант се стреми да бъде наложен силово на търговските обекти посредством Министерство на културата, Профон и Музикаутор. И това е напълно логично, когато от всяко заведение и търговски обект звучат песни от топ 10 на разните музикални класации без уредени права. Вероятността подобни обекти да са в нарушение е 100% и такава е вероятността да им бъде наложена глоба от Министерство на културата. Таксите, които се дължат за авторски и сродни права не са големи (нито малки), но наличието им за определена категория обекти води по-скоро до изключване на озвучителната система или незакупуване на такава отколкото до приход за правоносителите.
Все пак има ли решение при което в обекта легално да звучи музика без да е необходимо заплащане на права? Може ли да озвучаваме без да плащаме? Отговора е: Да, но при определени условия? Ако не желаете да заплащате такси на по-горе споментатите дружества – забравете за популярните и комерсиални групи и изпълнители както и техните песни. Шанса да бъдат представлявани на родна земя, а вие глобени е отново 100%. Забравете че можете да пускате и някоя неанглоговоряща чуждестранна звезда – дружествата подписват с подобни такива от всички държави взаимни договори и тук отново сте в нарушение. Радиото също не е спасение – отворете сайтовете на двете най-популярни дружества и ще разберете защо. Тогава какво остава – музика свободна от лицензионни такси и с разрешение от автора за свободно възпроизвеждане с търговска цел.
Има ли такова нещо като безплатен обяд? Не съвсем – свободната музика е като свободния софтуер – споделя се под различни лицензи, някои много либерални а други определено рестриктивни. Което значи, че преди да си направите заветния диск трябва доста да прочетете за типове лицензи разрешения за ползване и т.н. Но все пак е възможно – и си струва само за да видите учудените и кисели физиономии на проверяващите. Другият вариант е просто да платите – с изключение на процента който ще си приберат нашите организации за “административни разходи” останалото все пак ще стигне до изпълнителя. И ще го стимулира да прави повече и по-качествена музика.
Ние също се замисляме – да изтеглим песни без права върху тях и да направим няколко диска с компилацийки. Сигурно има страшно интересни неща които си заслужава да бъдат пускани на публични места. Вие бихте ли проявили интерес към подобен тип музика и бихте ли я пускали в обекта си ?